Шизофрения и щитовидна жлеза

Шизофрения и щитовидна жлеза

Шизофрения

В разговорния език шизофренията се отъждес­твява с „раздвоение на личността“. Тази еднос­транчива болестна картина всъщност се среща много рядко.

Като цяло под това заболяване се разбира раз­късване на мислите и чувствата. Границите между „Аз“ и околния свят се изтриват. Става невъзможно да се направи разлика между важно и маловажно или неща, които са взаимно свър­зани, да се възприемат в единство. Границите на Аз-а се разминават и се стига до загуба на усе­щането за реалност.

Шизофрениите хора почти винаги са силно чув­ствителни, сантиментални и извънредно креатурни. Способността им да възприемат всичко прекалено ясно ги прави явно непригодни за нор­малния живот. На тях не им е възможно да пре­одолеят разпокъсаността и противоречивост­та на собствения си душевен живот. Така напри­мер, повечето шизофреници със своята подчер­тана чувствителност са в състояние пределно ясно да откриват лицемерното или лъжливо по­ведение на останалите хора, но не могат да го разберат.

Прекомерната им възприемчивост води до раз­витието на манийност и халюцинации.

Шизофрениците често възприемат собстве­ните си отклонения като нормално поведение. Въпреки това те страдат и има моменти, в които забелязват колко са различни. В острия пристъп на болестта загубват напълно отно­шение към външния свят и едва могат да бъдат повлияни отвън. Такива атаки могат да се сме­нят с относително нормални периоди. Могат обаче също да се задържат като трайно състо­яние.

Леките форми на шизофрения се изразяват в малко странно поведение и несъответен душе­вен живот. Смях, плач и хихикане следват едно след друго без някаква явна връзка. Поведението е непоследователно и не показва никаква връзка с действителността.

При кататонната шизофрения хората са външно напрегнати, с напрегнати мускули и вътреш­на възбуда. Могат да се вкаменят като статуя или да изпаднат в почти неовладима двигател­на активност.

Най-честа е параноидно-халюцинаторната ши­зофрения.

– на преден план изпъкват смущения във въз­приятията. Те се смесват с голяма възбуда и разпокъсаност, при което засегнатите прес­тават да правят разлика между действително и недействително, въображаемо и реално;

– независими едно от друго събития се свърз­ват и привеждат в „нова“ взаимозависимост. Появяват се халюцинации: възниква усещане­то за манипулация, подчиненост на чужди вну­шения и сили, заплаха от заговор;

– халюцинациите обхващат всички сетива. За­сегнатите виждат необичайни неща, вкусват или помирисват необичайни ястия, чуват гла­сове. Те приемат всички тези усещания за ис­тински.

При това всички халюцинации носят в себе си зърно истина. Така например, представата, че е преследван от съседа, може да бъде погрешна, но усещането, че съседът е злобен, може да по­чива на реална основа.

– алкохол, наркотици или медикаменти могат да отключат шизофренния пристъп;

– почти винаги при шизофренни хора се откри­ват променени органични мозъчни процеси, които обаче не могат да бъдат класифицирани;

– дискутират се също така промени в обмяната на веществата и ензимни дефекти;

– унаследени предпоставки също могат да иг­раят определена роля, но трябва да са налице социални и психически фактори, за да възник­не фактически шизофрения.

Риск от заболяване

Шизофренията е заболяване, което често се свързва с бедност, социална изолация, безперспективност и откъсване от средата.

По принцип всеки носи в себе си предразположе­ние към развитието на шизофрения. Приблизи­телно един на сто се разболява така, че влиза в досег с психиатрията. Така това заболяване е най-честата психоза изобщо. Тя започва между 15-та и 25-та година или се изявява по-късно между 30-та и 45-та година като параноидно-халюцинаторна форма. Параноидната форма почти винаги се свързва с някаква особена обре­меняваща психосоциална ситуация.

Възможни последици и усложнения

Шизофрениците параноици почти винаги са зас­трашени от самоубийство, най-често в начало­то или края на някой пристъп.

Освен това, поради разграничаване от остана­лите хора, засегнатите остават встрани от обществото. Те загубват своята работа, прия­тели и връзки до пълна изолация.

Малко хора са научени да общуват с раздвоени и разбити личности. Странното, чуждото и нео­бичайното се отхвърля. В същото време то омагьосва. Почти винаги при общуване с шизоф­ренни личности в един миг възниква усещането, че сам си загубил чувството си за реалност. То­ва чувство плаши. Страхът на този, който се грижи за шизофренно болен, за самия себе си, но също така и огромната отговорност, която представлява тази грижа, водят до това, че много шизофреници и днес още да живеят зак­лючени в лудници и психиатрични болници. Ако имаше достатъчно подкрепа, грижа и възмож­ност за помощ извън тези клиники, те биха мог­ли спокойно да живеят самостоятелно.

Нужда от лекарска помощ

При първа проява на смущения и промени във възприятията.

Шизофренноболните могат да си помогнат са­ми само ако осъзнаят страданието си като бо­лест. Приятели, познати, роднини и други хора могат да им предложат помощ. Не оставяйте болните сами и ги убедете, че амбулаторната психотерапевтична помощ може де ги освобо­ди от бремето на страданието. Това е тежка за­дача. Силно чувствителните болни отгатват всеки заблуждаващ маньовър. Колкото сте по­открити и честни, толкова no-убедителни ще бъдете.

В някои големи градове, например в Германия има групи от съпричастни, в които те си помагат да преодолеят несигурността и страховете при обслужване­то на такива болни.

На първо място социална и психотерапия. Само тези терапевтични методи гарантират засег­натите да възстановят своите способности, мисли, чувства и норми на поведение. Медикаментите успокояват, но не лекуват. Те би трябвало само да допълват останалите ле­чебни методики. Лекарствата могат да помог­нат за предотвратяването на рецидиви и бър­зото излизане от остър пристъп. Докато пре­ди безброй хора завършваха своя жизнен път в психиатриите, днес е възможно чрез амбулаторно психотерапевтично и медикаментозно лечение те да водят нормален живот. Болест­та не е доживотна присъда, тя може отново из­цяло да изчезне. Незаменими в това отношение са разбирането и материалната подкрепа от страна на останалите хора.

Най-често шизофренията се третира с невро­лептици: Atosil; Buronil; Dapotum; Dogmatil; Dominal; Еипеграп; Fluanxol; Haldol; Melleril; Neurocil; Nozinan; Phenergan; Sigaperidol; Taxilan; Truxal.

Те ограничават свободата на подложените на лечение и често тяхното успокояващо дей­ствие е свързано с многобройни съпътствуващи прояви:

– притъпяване чувствителността към външни дразнители и забавяне на реакциите до пълно вцепенение;

– ограничаване на инициативността до пълна апатия;

– мъчителни мигновени конвулсии, спазми на езика, треперене, пресъхване на устата, зад­ръжка на интелектуалната дейност;

– същевременно съзнанието остава продължи­телно време незамъглено. Засегнатите въз­приемат почти всичко, макар и да не могат да го изразят.

В допълнение могат да се изявят трудно подда­ващи се на лечение странични действия. Те се из­разяват в двигателни нарушения. Засегнатите не могат да контролират лицевата си мускула­тура. Гримасничат безразборно, движенията на устните и езика наподобяват мляскане и дъвче­не. В екстремни случаи и цялото тяло може да бъде обхванато от кръгообразни движения. Ус­тановено е, че след повече от петгодишно тре­тиране с невролептици, три до двадесет про­цента от пациентите получават такива неовладими трайни увреждания. Заради тези си въз­действия и възможни последици невролептиците носят сред критиците името „химически въ­зел“. Високите рискове оправдават тяхното прилагане само при най-тежките случаи, точна диагноза и предпазваща психотерапия. При те­зи предпоставки те могат да бъдат използвани.

Метки: . Закладка Постоянная ссылка.

Комментарии запрещены.