Мания за величие заболяване

Болезни о которых не принято говорить в быту...>

Мания за величие заболяване

Параноидна шизофрения

Пушенето на “трева” води до параноидна шизофрения

При злоупотребяващите болестта се проявява на значително по-ранна възраст
За пореден път се доказа, че марихуаната съвсем не е толкова безвредна, колкото ни внушават защитниците й. Екип от датски учени разкри, че употребата на канабис води до развитие на шизофрения и сродни заболявания. Изследването на екипа от психиатричната болница в Аархус, цитирано от БиБиСи потвърждава предишни данни за връзката между канабиса и психическите разстройства. Известно е, че употребата на опиати на базата на канабиса предизвиква симптоми на умствено разстройство, но досега не беше направена категорична връзка между дрогата и шизофренията.
Учените анализирали данни за 535 пациенти, лекувани от симптоми на психично разстройство, предизвикани от злоупотреба с канабис и проследили развитието им в продължение на три години. После сравнили данните с тези за 2 721 пациенти с диагноза шизофрения, които обаче не употребявали дрога. Оказало се, че половината от пациентите, употребявали канабис са развили шизоидни симптоми, като при една трета от тях тези симптоми довели до параноидна шизофрения, която е една от най-сериозните разновидности на болестта. При нея болният страда от мания за преследване или за величие (класическият случай с човек, мислещ се за Наполеон е типичен пример за параноидна шизофрения), халюцинира, радикално променя навиците си и се изолира от околния свят.
Изследването на датските психиатри също така показало, че употребяващите канабис развивали симптоми на шизофрения по-рано от останалите. При мъжете употребяващи дрога, например, симптомите се проявявали на средна възраст 24.6 години, докато при тези, които не били пристрастени, болестта се появила на средна възраст 30.7 години. При жените разликата била 28.9 години срещу 33.1 за неупотребяващите канабис. Все пак учените под ръководството на д-р Микел Арендт посочват, че не е ясно доколко злоупотребата с дрогата е отговорна за развитието на заболяването, тъй като по време на изследването не е било възможно да се контролират другите рискови фактори, като наследствена обремененост, употреба на други наркотици и социален и икономически статус. Въпреки това фактът, че пушачите на канабис развиват шизофренни симптоми по-рано от другите показва, че дрогата най-малко ускорява развитието на заболяването.
Друго изследване, на американски учени, се фокусирало върху най-податливата група злоупотребяващи с марихуана — тийнейджърите. Те открили, че в мозъка на тези, които редовно злоупотребяват с наркотика има увреждания в областта на висшите езикови и слухови умения, много подобни на уврежданията при пациенти с шизофрения. Това е особено тревожно, тъй като шизофренията обикновено се проявява за пръв път между 15 и 34-годишна възраст, а злоупотребата с дрога може да снижи минималната възраст при тийнейджъри, които са предразположени към болестта. Освен това, дори и да няма предразположеност, наркотикът оказва силно отрицателно влияние върху нормалното развитие на мозъка по време на пубертета и по-късно може да доведе до психични разстройства.

Параноидната шизофрения е форма на шизофрения, при която пациентите дочуват гласове, които другите не могат и/ или изпитват чувството, че са преследвани.

Шизофренията е Хронично психично разстройство белязано с невъзможност да се различат реалните от нереални събития. Параноидната шизофрения е най-често срещаната и често най-леката форма на шизофрения. С правилно лечение пациентите са способни да се справят по-добре на работното си място и да живеят самостоятелно.

Учените все още не са открили истинската причина за появата на шизофрения, но смятат, че е Резултат от комбинация от генетични и фактори на околната среда. Параноидната шизофрения често е семейна черта, но фактори на околната среда, които влияят на развитието на мозъка на плода в утробата, също играят роля в развитието на болестта.

Основните симптоми на параноидна шизофрения включватЗвукови халюцинации (дочуването на гласове, които другите не долавят) и измамната Илюзия за преследване (чувство, че са преследвани или има заговор срещу тях). Пациентите може също да изпитват чувства на безпокойство, гняв и резервираност и често са заядливи или трудни за общуване.

Диагнозата параноидна шизофрения се поставя от лекар, когато пациентите разкажат, че чуват гласове или се чувстват преследвани, но нямат симптоми, които отличават другите видове шизофрения, като “безразличие” (намалена степен на емоционално изразяване) и разстройство в мисленето и поведението.

Пациентите с тази диагноза обикновено се лекуват с помощта на Психотропни лекарства. Психотерапията също е подходяща за да им помогне да се справят с болестта и да установят и поддържат нормални отношения с хората. Съществуват също програми за обучение, консултиране и подпомагане на членове на семейството на хора с параноидна шизофрения.

Болезни о которых не принято говорить в быту...>

Параноидната шизофрения е най-разпространения тип шизофрения, разстройство, което влошава умението на човек да разграничи реалните от нереални преживявания, да мисли логично, да има нормални ответни реакции и да се държи подобаващо в различни ситуации.

Хората с параноидна шизофрения могат да проявяват и други форми на шизофрения, като например:

    Умствено разстройство – характеризира се с разстройство в държанието и речта.
    Кататония (скованост на мускулите) – характеризира се с анормални физически движения.
    Недиференцирани случаи – пациенти със шизофрения, които не са идентифицирани като параноидни, с умствено разстройство или страдащи от кататония.
    Резидуален – пациенти с поставена диагноза шизофрения, но вече не изпитващи симптомите на болестта, като катотонично поведение, мании, халюцинации или разстройство в говора и държанието.

Параноидната шизофрения често е по-лека форма от останалите. Освен това прогнозите при нея са по-оптимистични. Много пациенти с тази форма на шизофрения умеят добре да се справят на работното си място и живеят самостоятелно.

Параноидната шизофрения се проявява по-късно от другите форми, което често се случва в късно юношество и ранна зрялост. Някои проучвания показват, че средната възраст за появата на параноидна шизофрения е 35 години. Все пак пациентите често демонстрират признаци на предстоящото разстройство в по-млада възраст.

Рискови фактори и причини за появата на параноидна шизофрения

Както и за шизофренията като цяло, причината за параноидната шизофрения не е известна, но се предполага, че отговорна е комбинация от гени и фактори на околната среда.

Шизофренията обикновено се предава в семейството. Въпреки че се проявява в 1% от населението като цяло, при хора с близки роднини (родител, брат или сестра) страдащи от шизофрения, процентът е 10. Тези с по-далечни роднини (чичо, леля, баба, дядо или братовчед) също развиват шизофрения по-често, отколкото населението като цяло. Хора с близнак страдащ от това разстройство, са в най-рисковата група, с от 40 до 65% вероятност за развитие на шизофрения, според Националния институт по психиатрично здраве.

Освен гените, роля играе и фактори на околната среда, които причиняват леки умствени разстройства по време на развитието на плода в утробата или усложнения при раждането. Психо-социални фактори, като стресови условия, може също да допринесат за развитието на параноидна шизофрения.

Изглежда, че Шизофренията е свързана с аномалии в химическия състав на мозъка и неговата структура. Хората със шизофрения изглежда имат дисбаланс в химическия състав на мозъка и по-специално невро-трансмитерите, които позволяват на нервните клетки в мозъка да си изпращат съобщения една на друга. Съществуват множество невро-трансмитери, но Допаминът се смята за основния, който влияе на развитието на шизофрения. Други, като Серотонин и норпинерфин. също играят роля при болестта.

Първичните симптоми на параноидна шизофрения са Звукови халюцинации (чуват се гласове, които други не долавят) и Мания за преследване (чувство, че болните преследвани или срещу тях се заговорничи). Възможно е също пациентите да проявяват мании в областите Ревност или религия.

Пациентите може да развият повече от една мания, но обикновено има свързваща тема между тях. Възможно е също да имат халюцинации, които обикновено са на същата тема, както маниите.

Други симптоми на параноидна шизофрения включват Безпокойство, гняв, резервираност, объркано мислене и говор и влошаване на двигателната активност. Хората в това състояние са често заядливи, трудни за общуване и покровителствени. Взаимодействието и общуването с околните обикновено е формално или напрегнато. Проучванията също показват, че страдащите от шизофрения трудно интерпретират езика на тялото.

Тъй като имат мания, че са преследвани или жертви на заговор, пациентите със шизофрения често са склонни към самоубийство. Често проявяват насилие, тъй като понякога изпитват гняв в допълнение.Ако пациент със параноидна шизофрения извърши акт на насилие, то обикновено е насочено към членове на семейството и се случва в дома.

Пациентите страдащи от параноидна шизофрения обикновено не носят симптомите типични за другите форми на шизофрения като разстроен говор, намалена степен на емоционално изразяване и разстройство в поведението.

Пациентите с параноидна шизофрения може да имат негативни симптоми като загуба на нормална емоционална и поведенческа функция, но те не са толкова известни, колкото другите симптоми.

Поради природата на състоянието, хората, които страдат от параноидна шизофрения Не са склонни да търсят помощ и лечение. Затова близките, които виждат признаци и симптоми на умствено разстройство трябва да се намесят и съобщят за тях на доктора вместо пациента.

Болезни о которых не принято говорить в быту...>

Метки: , , , , , , , , , , . Закладка Постоянная ссылка.

Комментарии запрещены.