Psychiatric hospital

Psychiatric hospital

Psychiatric hospital

Биполярно афективно разстройство

Какво е биполярно ефективно разстройство (БАР)?

Всеки човек има мигове на подем и мрачни дни. Всеки може да се почувства окрилен или смачкан, но това обикновено е свързано с конкретни житейски обстоятелства и скоро преминава. За разлика от това при БАР промените на настроението са почти винаги без сериозен външен повод, резки, много интензивни и траят поне по няколко седмици. По време на тези епизоди се изменя цялостното поведение и привичното ежедневие грубо се нарушава. Това не е просто реакция на нещо отвън, нито странност на характера или просто прищявка. Всъщност БАР се дължи на химично неравновесие в някои области на мозъка и е болест — толкова болест, колкото диабетът или хипертонията. Не мислете, че Ви е сполетяло някакво специално, предназначено само за вас зло. Ако сте заболели от БАР, Вие не сте сами: болестта засяга средно по един от всеки сто души по цял свят и е добре позната за съвременната медицина.

Защо точно Вие заболяхте от БАР?

Причината за появата и развитието на БАР никога не е една-единствена. Вашето състояние обаче не се дължи на характерови недостатъци, слабост на волята или неспособност да се справяте с живота. Една от възможните причини за Вашата болест е наследствеността. Експертите смятат, че някои хора унаследяват склонността към заболяването. Тази болест може да бъде отключена също и от други системни заболявания на човешкия организъм, както и от травма на главата, от някои медикаменти, от стимуланти и алкохол. Възможно е също и някои екстремни житейски стресори да я изявят или да попречат на пълното й излекуване. В повечето случаи началните прояви на БАР се регистрират още през юношеските години.

Кои са основните симптоми на БАР?

Проявите на БАР са твърде разнообразни, но основният признак на заболяването е необичайно интензивната и продължителна промяна на настроението В посока към единия от два противоположни полюса — състояние на свръхмерна приповдигнатост и енергичност (мания) или дълбоко и всеобхватно отчаяние и апатия (депресия). Тези състояния могат да се редуват в произволна последователност и през различни интервали от време. Болестното състояние на духа Ви пречи да мислите последователно и логично, да имате нормални емоционални реакции, да се държите естествено сред хора и да изпълнявате професионалните си задължения. Това не са просто обичайно преживяваните „светли” и „мрачни” периоди в живота на всеки един от нас, а болест. Разбира се, такава болест може да засегне всеки. Важно е да се знае, че промените при БАР ангажират не само настроението и мислите, а целия организъм и имат всеобхватно въздействие върху ежедневието. Симптомите са различно изразени при различните индивиди, а освен това интензивността им варира често (понякога — от ден на ден или дори в рамките на само едно денонощие). Болестните епизоди са с различна продължителност и могат да се повтарят (веднъж или многократно) през живота — понякога след десетки години на напълно нормално и спокойно съществуване. Овладяването на тези прояви — както на проявите при всяка болест — изисква специфично лечение.

Някои характерни прояви могат да насочат както Вас, така семейството Ви и Вашия лекар, че се нуждаете от квалифицирана помощ.

В състояние на депресия най-често се наблюдават следните симптоми и признаци:

    Трайно понижено, мрачно настроение Загуба на интерес и радост от себе си, от любимите дейности, от живота въобще Липса на хъс и мотивация, даващи усещане за неизпълнимост даже на най-простите задачи Невъзможност за концентриране и за вземане на решения Възбуда или неспокойствие Постоянно усещане за тежка умора Промяна на апетита с покачване или спадане на теглото Невъзможност за външна изява на привързаност; отказ от секс Загуба на самоувереност, отбягване на хора Раздразнителност Чувства за безполезност, неадекватност, лошотия, безпомощност и безнадеждност Мисли за самоубийство

На другия си полюс (наричан от специалистите мания) болестта се характеризира с:

    Трайно и абнормно приповдигнато, самоуверено или раздразнително настроение Свръхактивност или двигателна възбуда Повишено самочувствие или идеи за величие Намалена нужда от сън (напр. чувство за отпочиналост след тричасов сън) Прекомерна приказливост и контактност Усещане за препускане на мислите („полет на идеите”) Много лесна отвлекаемост (дори от маловажни, незначителни външни стимули) Свръхмерно ангажиране с дейности, носещи удоволствие или наслада, но имащи лоши последствия (прекомерно харчене, несъответни сексуални контакти, глупави инвестиции и неразумен бизнес) Крайно повърхностна и лекомислена преценка на действия и ситуации Усещане за величие Множество планове, множество започнати и недовършени дейности, постоянно движение Агресивност

Лечима ли е тази болест изобщо?

Не бива да се твърди, че съществува абсолютно и вечно излекуване от Вашата болест, но симптомите й могат да бъдат овладяни пълноценно и дългосрочно с богата гама много ефективни съвременни лекарства. Такова лечение премахва болката и страданието от заболяването Ви и с негова помощ ще можете да водите продуктивен, пълноценен и удовлетворяващ живот: да работите, да се забавлявате, да живеете със семейството си, да общувате с удоволствие със своите близки и приятели.

Подходящите за лечение на БАР медикаменти не са успокоителни, макар да намаляват напрежението Ви. Към тях не се привиква и не се развива зависимост. Те са много ефективни и ще възвърнат нормалното Ви психично състояние, но пълният им ефект настъпва след две-три седмици и те трябва да се приемат месеци наред дори след като сте се почувствали напълно добре. Неразумно е да очаквате, че такава сериозна болест ще премине напълно за няколко дни. Възможно е (както при всяка друга болест) да са необходими един-два лечебни курса, докато се намери най-подходящото лекарство. Не се отчайвайте, ако първият опит е несполучлив — наличните ефективни лечебни подходи не са малко.

Как да си помогнете, за да се справите с болестта си?

Помнете, че както при всички болести, така и при БАР, колкото по-дълго сте боледували, преди да потърсите помощ, толкова по-трудно ще се подадете на лечение. Едно добро начало е отрано да приемете сериозно отговорностите си като пациент. Това просто означава да следвате съветите на лекаря си възможно най-съвестно. Всъщност това не е никак трудно — само трябва да спазвате стриктно няколко прости правила: да се явявате на всички уговорени срещи с лекаря; да задавате въпроси за всичко, което не ви е ясно или Ви тревожи; да следвате предписаното приемане на лекарства; да съобщавате за всички странични ефекти на лечението; да регистрирате промените в състоянието си. Само Вие знаете как се чувствате и това няма да проличи от кръвното налягане, температурата или от измененията в кръвта и урината. Затова споделяйте с лекаря си всяка промяна в състоянието Ви, за да получите най-подходящото и ефективно лечение. Винаги му съобщавайте за всеки усетен от Вас неблагоприятен ефект на лекарствата. Страничните ефекти могат да са дължат на телесната биохимия, на възрастта Ви, на приеманите от Вас други лекарства, както и на други болести, от които евентуално страдате. Лекарят Ви може да намали или премахне тези неблагоприятни ефекти като намали дозата, като определи друг режим на приемане, като замени лекарството или добави коригиращи средства. Страничните ефекти са най-честата причина за самоволно прекратяване на лечението. Разбира се, Вие не сте толкова елементарен и безразсъден пациент и подхождате отговорно към своето здраве. При поява на неприятни усещания, потърсете веднага лекаря си без да чакате времето на уговорения преглед.

Не се колебайте и за миг да потърсите веднага лекаря си, ако в главата Ви се завърти мисъл за прекратяване на живота!

    Съпротивявайте се на изкушението да удавите мъките си в алкохол. Това ще усложни допълнително нещата и ще попречи на пълноценното лечение. Вършете нещо: излезте навън, правете упражнения, разхождайте се. Ако не сте в състояние да се занимавате с обичайната си работа, вършете нещо из къщи. Това ще поддържа физическата Ви форма и ще Ви отвлича от мъчителните усещания, свързани с болестта Ви. Не предприемайте важни житейски промени и не взимайте важни за живота Ви решения по време на болестен епизод. Ако Ви е трудно да поговорите с най-близките си хора за болестта си, уговорете среща между тях и лекаря Ви и той ще обясни нещата по най-приемлив за всички начин.

Разберете, че както е било нужно достатъчно време, за да се разбие болестта Ви, така ще е необходимо и достатъчно време тя да си отиде. Помнете, че няма да сте „на ниво” доста време след овладяването на симптомите и не бива да се нагърбвате с повече ангажименти, отколкото сте в състояние да поемете. Създайте си реалистичен график. Околните биха разбрали това по-добре, ако намерите сили в себе си да разговаряте открито с тях за заболяването си.

Достатъчни ли са само лекарствата?

Освен че съхраняват ранимостта си към развитие на бъдещи болестни епизоди, засегнатите от БАР понякога страдат и от усложнения вследствие на преживените мании и/или депресии. Например лесното разплакване може да бъде преценено от околните като слабост на характера. Хора, които са винаги в лошо настроение може да са по-малко привлекателни за другите. Тъй като хората с БАР често се оценяват несправедливо от околните, възможностите им да създадат приятелства или интимни връзки, както и перспективите за кариера не винаги са оптимални. Усилията да се наложиш при подобни обстоятелства може допълнително да подкопаят самочувствието на всеки. При подобни проблеми може да помогне психотерапевтична намеса.

Можете ли да забременеете, да родите и да кърмите, ако боледувате от БАР?

Трябва да осъзнавате, че имате сериозно заболяване и не бива да поемате ненужни рискове. Това включва решенията Ви да прекратите приема на лекарства или да забременеете. БАР не уврежда плодовитостта на човека. Независимо от това е възможно да забременеете по-трудно, отколкото очаквате. В случай, че сте се опитвали продължително време да забременеете, а не сте успели, обърнете се заедно с партньора си към специалист. Планирането на бременността помага на лекаря Ви да адаптира лечението по подходящ начин и да следи редовно Вашето настроение. Тези неща са важни, защото някои лекарства може да навредят на бебето Ви и ще трябва да бъдат прекратени през първите три месеца от бременността. Колкото по-добро е взаимодействието Ви с Вашия лекар, толкова по-големи са шансовете и Вие, и Вашето бебе да се чувствате здрави през цялото време.

Времето след раждане (пуерпералният период) е време на промени за всяка жена. Тя трябва да се адаптира и към сериозни хормонални промени, и към напълно различен начин на живот. Не се стряскайте, ако настроението Ви веднага след раждане е потиснато или раздразнително, но знайте, че жените с БАР са с повишен риск да разгърнат маниен или депресивен епизод през първите три месеца след раждане. В случай, че сте прекратили приема на медикаментите, които стабилизират настроението Ви, непременно започнете да ги приемате отново в същите дози след консултация с психиатър. Не се обезкуражавайте да кърмите просто защото приемате лекарства. Поискайте съвет от лекаря си дали лекарствата, които приемате, са безопасни в този аспект и при кои обстоятелства е по-добре да не кърмите. Ако се налага бебето Ви да приема някакви медикаменти (напр. антибиотици), съобщете на детския лекар какви лекарства приемате, за да се прецени дали съчетанието е безопасно. Ако не се наспивате достатъчно, ако не се храните както трябва или имате мисли за самоубийство, Вашето дете също ще пострада. Помнете, че Вашето здраве е най-важната предпоставка за правилното развитие на детето Ви!

Може ли детето Ви да унаследи вашата болест?

БАР не се унаследява автоматично от Вашето дете, макар това да е възможно. Не изпадайте в излишна паника — рискът при наличие на болен родител не надхвърля 1:8. Споделете своите тревоги по този важен въпрос с психиатър и щом получите съвети от експерта, ще можете да вземете разумно и балансирано решение на базата на пълноценна информация. Добре е и Вие, и партньорът Ви да проверите има ли и други хора от фамилиите Ви, които са се оплаквали от разстройства на настроението. Рискът нараства при наличие на повече засегнати от тази болест в една и съща фамилия.

Какво да направите, за да не се случи всичко това отново?

Тъй като Всеки болен от БАР има свой набор симптоми, няма едно-единствено лекарство, което да е най-добро за всички. Възможно е симптомите да не изчезнат напълно, възможно е и естествената склонност на заболяването към циклично протичане да не бъде потисната лесно и бързо.

Целта на началното остро лечение е да премахне симптомите, докато се почувствате добре. Дългосрочното поддържащо лечение има за цел да предотврати повтарящи се болестни епизоди. Подобно продължително приемане на лекарства намалява риска от повтаряне на болестните симптоми, а ако те се явят отново, най-често са много по-леки и краткотрайни. Един от най-сериозните проблеми пред Вашия лекар е, че лекарствата, имащи мощен ефект при конкретния болестен епизод, могат да „превключат” Вашето настроение в обратния полюс и така цикълът на страданията Ви да се удължи. Вече съществуват медикаменти, които стабилизират настроението и предпазват от подобни полярни „превключвания”.

Съвети за близки и приятели

Да се живее с човек, който е болен от БАР е много трудно и често обезпокоително, особено ако този човек заплашва със самоубийство или е станал агресивен. Объркващо и мъчително е да видите как един обичан човек става напълно различен от образа, с който сте свикнали. Понякога изглежда, че каквото и да направите, за да помогнете, то все не е правилно. Опитайте се да не сте прекалено критични и да не правите коментари от типа „Я се стегни!”. Болестта на Вашия близък не е въображаема. Не се обиждайте — помнете, че Вашият близък не прави всичко това нарочно или напук и не е избрал сам да бъде болен.

Убеждавайте близкия си, че болестното състояние е само временно и с времето ще премине. Подтиквайте близкия си да се среща редовно с лекар. Мъчете се да мотивирате близкия си да приема лекарства, а не казвайте: „На твое място не бих ги вземал!” или „Защо ще ходиш при психиатър — да не си луд!” Стане ли дума за самоубийство, приемете това много сериозно и бързо потърсете помощ от специалист. В случай, че имате колебания или съмнения в правилния лечебен подход, обсъдете ги със специалист преди да ги изкажете пред Вашия близък. Свикнете с мисълта, че често ще е необходима и Вашата финансова подкрепа. Съчувствайте и подкрепяйте толкова, колкото е възможно, но в същото време осигурете достатъчна отмора и за себе си, като се опитвате да живеете оптимално и да се държите по обичайния начин.

Метки: , . Закладка Постоянная ссылка.

Комментарии запрещены.